ВЛЪХВУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛЪХВУ̀ВАНЕ¹ ср. Остар. Отгл. същ. от влъхвувам1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛЪХВУ̀ВАНЕ² ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от влъхвувам².

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.