ВЛЮБВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛЮ̀БВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от влюбвам се. Той се бои като огън от влюбването... Чудак. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 144. Влюбването не е дълбоко чувство, макар че то може да бъде силно. Псих. Х кл, 76. — На тоя свят има симпатии, има увлечения, има влюбвания, а любовта е нещо по-друго, по-висше! К. Георгиев, ВБ, 37. Между две влюбвания се сближаваше временно с други жени, по които не страдаше. А те го харесваха и той ги търпеше физически и духовно, докато траеше болката по последната възлюблена. Д. Вълев, Ж, 133.

— Друга (остар.) форма: влѝбване.