ВЛЮБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЛЮ̀БЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който изпитва чувство на любов към лице от другия пол. И тя,.., ще мине сред всички, под ръка с любимия си човек,.., щастлива и влюбена. Елин Пелин, Съч. II, 113. Главният герой е твърде влюбен, лудешки, безумно, безнадеждно влюбен в една личност, която се обича с другиго. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 108. — Момичето е влюбено и все си‑
на ти бълнува; грях ще сториш, ако бъдеш причина да ги разделиш. Ц. Гинчев, ГК, 160. Женитбата, която едно време е била почти цяло робство, днес е най-священата връзка между две влюбени человечески същества. ИЗ 1877, 1881, 441.
2. За очи, поглед и под. — който изразява чувство на любов. Пред очите ѝ с шеметна бързина се изправяха ту Петър,.., ту Дамян,.., ту Калинко с пламнали, детински влюбени очи. И. Петров, НЛ, 232. Един младеж го [момичето] стрелна / с поглед влюбен / и то порумене. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 19. Твойте ласки са томителни и нежни, / в тебе гледат много влюбени очи. Хр. Ясенов, Събр. пр, 53.
3. Разш. С предл. в. Който изпитва чувство на възхищение, обич и всеотдайност към някого или нещо. Изгнанието и теглилата, вместо да охладят в него жара към идеята,.., връщаха го тук още по-възторжен, идеалист, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм и честен до самопожертвуване. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 73. Желязко беше овчар. И какъв овчар! — потриваше ръце старият.. Бащата беше влюбен в него. "Желязко ще стане човек!" — казваше той и клатеше самодоволно глава. Г. Караславов, СИ, 184. И възхитена, и зарадвана, влюбена в себе си, тя приближи лицето си до самото стъкло и нежно и страстно изговори тия думи. Й. Йовков, Разк. I, 174. Аз съм влюбен, влюбен, влюбен, / влюбен съм в живота и в света! Хр. Радевски, П, 53. // Който е обхванат от силен интерес към нещо, от силно увлечение по нещо (обикн. предмет на занимание). Той [К. Величков] обладаваше истински талант на живописец и бе страстно влюбен в живописта. К. Величков, ПССъч. I, ХII. Като разбра [механикът], че момчето е влюбено в машините и техниката, започна да му показва всичко, което знаеше. М. Грубешлиева, ПИУ, 31.
4. Като същ. влюбен (влюбения<т>) м., влюбена<та> ж., влюбени<те> мн. Влюбен мъж, влюбена жена. Гласът на влюбения притреперваше. Очите му се наливаха. Елин Пелин, Съч. II, 131. Той протегна десницата си и започна да я милва тъй, както влюбените галят приятелките си. А. Каралийчев, С, 229. влюбени мн. Влюбена двойка. Спас излезе от сянката, дойде на мястото, дето бяха стояли влюбените. Й. Йовков, Разк. III, 16. Оттук веднаж минаваха двама влюбени. Момата се спря пред шипката и извика: — Колко е нацъфтяла! Елин Пелин, Съч. V, 14. — Влюбените не могат да останат спокойни, когато ги делят. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 31.
◊ Влюбена двойка. Влюбени един в друг мъж и жена. По затулените пейки си шепнеха влюбени двойки. Елин Пелин, Съч. IV, 72. Ходеха винаги хванати за ръка, като току-що влюбена двойка, целуваха се по всички тъмни улички. М. Грубешлиева, ПП, 73. Влюбен до уши. Разг. Много влюбен. Макар че беше влюбена до уши в мен, блондинката изяви също желание да пипне Марлон Брандо. Р. Балабанов, ТБК, 5.