ВЛЮБЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛЮ̀БЕНОСТ, -тта̀, мн. (рядко) -и, ж. Състояние на влюбен. Като видя боядисаната с фладер врата на нейната моминска стая, той достигна върха на своята влюбеност и мисълта, че след малко трябва да излезе от тая къща, му се стори невъзможна. Ем. Станев, ИК I и II, 95-96. Понякога я докарваше до такава влюбеност, че бе готова да не му се противи. Ст. Даскалов, СЛ, 501. Колкото до романтичната любов, мисля, че преди да създаде семейство, всеки трябва да преживее няколко влюбености, пълни с патос и страдание... Отеч., 1978, кн. 7, 40. Младостта в науката — това е преди всичко смелостта при поставяне на нови задачи,.. Второ — това е влюбеността в науката. НТМ, 1962, кн. 1, 8.

— Друга (остар.) форма : влѝбеност.