ВЛЮБЧИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛЮБЧЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на влюбчив. Неговите [на К. Константинов] герои обичат да тънат в топлата атмосфера на това сладко чувство [любовта],.. Затова на Константинова се удават изображенията на женската душа — с нейната лека влюбчивост, лесно възбудима чувствителност и мечтателност, качества. Т, 1926, бр. 32, 3.

— Друга (остар.) форма: влибчѝвост.