ВЛЮДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЛЮДЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; влюдя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Остар. и диал. Ставам разумен, морален и възпитан човек; вчовечавам се. — Сус,.., безсрамник! — викна люто разгневен Юсуф. — Как може да думаш така за нашия бей! — Речи му да се влюди! — викнаха дръзките момчета.

Хр. Бръзицов, БК, 64. Чловек с дружене ся приучва да тръпи и носи ближните, каквито си са;..; сдобива ся с добри приятели,.., изтръква ся и ся влюдява. Й. Груев, (превод), КН 4, 61.