ВМЕРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВМЀРЯМ, -яш, несв.; вмѐря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Умервам, улучвам, уцелвам. За него се разказваше, че вмерял с шишинето си в ножа в острието и разсичал куршума на две равни половини. Ц. Гинчев, ГК, 143. вмерям се, вмеря се страд.