ВМЕСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВМЀСТВАМ, -аш, несв.; вмѐстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Поставям с усилие, събирам, побирам нещо в някакво ограничено място. [Котленският овчар] вместил в руслото на четири спираловидни ленти [на тояжката си] един калиграфски текст със следното съдържание. Н. Хайтов, ШГ, 35. ● Обр. — Дай му, боже — спре се запъхтяна над люлка орисница, — ум и сръки. Дай му ширина в душата, цял свят в нея да вмести. П. Тодоров, И I, 2.
2. Прибавям, добавям, вмъквам с известно затруднение допълнителен текст в реч, разказ, съдържание, списък и др. Тия поправки се състояха не в изменения "на думи", а в прибавки на цели фрази и печатарят не искаше да ги вмества. Г. Георгиев, Избр. пр, 302. Ще гледам да вместя тези поправки в доклада.
3. За помещение, съд и под. — побирам, събирам в себе си. Не му пречало да украси Рим с много и величествени постройки; най-знаменитата от тях е Колизея — грамаден амфитеатър, който могъл да вмести в себе си повече от 80000 зрители. Н. Михайловски, РВИ (превод), 274. Там [при сливането на Тигър и Ефрат] направиха едно мряморно амфитеатро, което можеше да вмести петстотин хиляди зрители. Ив. Адженов, ВК (превод), 8.
4. Остар. Помествам, публикувам, отпечатвам. Аз съм на мнение да вместите засега само част, началото именно, от "Царството на самодивите", защото имам много работи да поправям. Ив. Вазов, НП, 93. Той [Каниц] се е грижил да събере и да вмести в новото издание на книгата си многобройни подробности по най-новата история. Ив. Гешов, Н, 1881, кн. 1, 77. Накратко ви известявам следующите новини, които имайте добрината да вместите по-скоро в почитаемия ви вестник. НБ, 1876, бр. 11, 43. вмествам се, вместя се страд. Когато ся вмести една статия в някой вестник без подпис на съчинителя, отговорността за написаното пада върху вестникаря. Ф. Перец и др., НЗ, 73.
ВМЀСТВАМ СЕ несв.; вмѐстя се св., непрех. 1. Настанявам се, вмъквам се в някакво ограничено пространство. Все по онова време под дъските на една от стаите в бабини Тонкини било изкопано скривалище, в което освен другите неща можело да се вместят и няколко души. Н. Ферманджиев, РХ, 270. Едва тогава той, с проблеснал в
главицата ужас, разбра, че около масата нямаше място за него. Забърка се така явно, че почна да пристъпва насам-натам, като търсеше где да се вмести. О. Василев, ЖБ, 100. Някакъв висок посрещач се вмести между тях [Будин и търговеца] и ги раздели. Ст. Дичев, ЗС II, 217. Старата церква, като беше малка,.. много беше неспособна за поклонниците, които изоставаха някогаш по-многото вън от църквата, а които се вместеха внетре, не можеха всичките да гледат и да слушат совершаемото богослужение. Н. Рилски, ОМР, 48.
2. Обикн. с предл. в. За нещо — събирам се, побирам се, влизам в нещо или някъде. Понеже паралелепипедът има височина С лин. ед., в него ще се вместят точно С такива пласта. Стереом. V кл, 46. В обема на един и същ атом не могат да се вместят два атома. Физ. Х кл, 1965, 185. Непроницаемост е такова свойство на веществото, по което всякоя веществена частица изпълнява онова пространство, что дръжи, та не може в истото време да ся вмести там и друга частица. Н. Геров, ИФ, 2. ● Обр. Корава порода сме... Кои ние? Ние с теб трудно ще се вместим в една порода, ти си млад. Д. Фучеджиев, Р, 334. Той [Илия] не можеше да се вмести в поредицата чичовци от моя род или приятели на баща ми — беше нещо повече от другите и аз инстинктивно чувствувах това. Ал. Гетман и др., СБ, 287.
3. Обикн. с предл. в. Побирам се, съвместявам се в някаква представа, област и под. Не беше нито учуден, нито възмутен — просто нежеланието на Влахов да ги придружи не се вместваше в понятието му за целесъобразност. А. Наковски, БС, 84. Човекът и неговият свят — .. — това е въпросът, който ме занимава,.. И как се вмества той в останалия голям, огромен свят, в който живеем всички ние. Ст. Стратиев, ПП, 11.
4. Рядко. Обикн. с предл. в. Включвам се, намесвам се, започвам да вземам участие в нещо (в разговор, спор, кавга); вмесвам се. Дечко Граматика (бърза да се вмести по-скоро в разговора): Ами-ами. Спуснал ли е някому господ с кошница? П. Тодоров, Събр. пр II, 369.