ВМЕСТЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВМЀСТЯМ, -яш, несв. (остар.); вмѐстя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Вмествам; вместявам. Когато натуралистът пише историята на пчелите, той не описва само тяхното тяло и техните крила. Той се погрижва да прикаже.. как берят и правят восъка, за да наредят питите, дето вместят меда. Ч, 1875, бр. 8, 339. Известието даже, турено начело на 5-и брой, в което се обаждат причините за закъсняването, и то е писано от чужда посредствена ръка. Вместяме го за любопитство. З. Стоянов, ХБ, 127. вместям се, вместя се страд. С особито благодарение вместяме в Читалище тези три стихотворения на известния наш заслуживш работник в книжнината ни и най-сполучлив поет, г-на П. Р. Славейкова. Ч, 1875, бр. 1, 26.

ВМЀСТЯМ СЕ несв. (остар.); вмѐстя се св., непрех. Вмествам се; вместявам се. Тук [в изложението] някой път са вместят външни обстоятелства, които, макар и да не са относят право на главния предмет, намерват са обаче тясно свързани с него или го поясняват, или го допълват. Т. Шишков, ТС (превод), 121.