ВМИРИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВМИРЍСВАМ, -аш, несв.; вмирѝша, ‑еш, мин. св. вмирѝсах, св., прех. Правя нещо да мирише лошо, неприятно; усмърдявам, увонявам. В селото черкезецът се отби в кръчмата. Щом го видяха, селяните наставаха, почнаха да оглеждат лисицата, дърпаха я за опашката и за ушите и накрая попитаха черкезеца за какво му е потрябвала тази мърша и защо не я изхвърли навън, ами я държи тук, та само вмирисва кръчмата с нея. Й. Радичков, ЧП, 40. В дъното, из дупките на откритите клозети, хлуеха и вмирисваха въздуха изпаренията от мръсотиите.Т. Генов, Избр. пр, 113. — Вън!... Вън, говеда!... Простаци, вмирисах‑
те селото с мръсотията си! К. Петканов, ДЧ, 435. // Обикн. с предл. на. Правя нещо да придобие някаква лоша, неприятна миризма на нещо, с което съм бил в досег продължително. Мисълта за него я накара да си спомни за досадните роднини от селото на баща ѝ, които в съботен ден идваха на пазар в града и вмирисваха къщата им на чесън. Д. Димов, Т, 95. вмирисвам се, вмириша се страд.
ВМИРЍСВАМ СЕ несв.; вмирѝша се св., непрех. 1. Добивам лоша, неприятна миризма, обикн. поради нечистотия; усмърдявам се, увонявам се. — Вмирисали сте се от мръсотия. Добре, че сте дошли да ви изчистим от въшките! К. Петканов, ЗлЗ, 123. Топлината се увеличава. Умрелите животни се вмирисват веднага. Б. Шивачев, ПЮА, 174. // За храна — придобивам лош дъх, миризма и ставам негоден за ядене; увонявам се, усмърдявам се. — И да ти кажа ли, не си струва да се прави зян толкова месо. Двама сме, колко ще хапнем, останалото ще се вмирише. В. Андреев, ПР, 152. Обикновено преди да се размекне и вмирише, то [сиренето] се вгорчава. Н. Димов и др., ТМ, 149. Ако дойде до месото светлина, вода или топлина, то скоро ще захване да гние и да се вмирисва. Ступ., 1875, бр. 6, 47. Овощия и други неща, които са вредители на здравето или които са останали в дюкяните и са изгнили или са ся вмирисали, хвърлят ся в морето, реката или вън от града. Ф. Перец и др., НЗ, 69. // Обикн. с предл. на. Придобивам лоша, неприятна миризма на нещо, с което съм бил продължително в досег. — Вмирисали сме се на тютюн, целите катранясваме, а ние други дрехи освен тия на гърбовете си нямаме. Сл. Македонски, ЕЗС, 58-59. Той не изтрезня цяла неделя и беше се вмирисал на ракия. Елин Пелин, Съч. III, 148. — От две години се вмирисах на кожа тук, дотегна ми вече! Д. Габе, МГ, 70. — Ще те послушам, Велчев, — прекъсна го Лени. — Излез, моля те: дрехите ти ще се вмиришат. — Нищо им няма! — Но пречиш ми. Работа имам... О. Василев, Т, 162.
2. Рядко. Добивам дъх, миризма; замирисвам. Който си готви с трески, гостбата му се на дим вмирисва. Н. Геров, РБЯ I, 141.
◊ Рибата се вмирисва откъм (от) главата. Разг. За посочване, че неуспехът, неуредиците в някаква работа водят началото си от нейните ръководители. — Бившият началник не беше на мястото си.. Направо казано, лош организатор.. Рибата се вмирисва откъм главата. М. Марчевски, П, 181 — Мидхад паша ръката си подава,.., и у гяурин спи.. Великият везир, той пък либерал... — Рибата от главата се вмирисва! — обади се отново Левски. Ст. Дичев, ЗС II, 285.