ВМИРИСВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВМИРЍСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вмирисвам и от вмирисвам се. Той [тати] неотстъпно прилагаше за себе си правилото "пени се, не пени, ке го ям" и затова обираше всичко, което ние поради прекалено пресолване, подлютяване, поизоставяне, вкисване, дори и вмирисване, не можехме да ядем. Ив. Хаджийски, БДНН II, 17. Някой от "Хоремаг" се досетил, че яйцата може да се похабят и около една седмица преди пълното им вмирисване част от тях били разпределени. ОФ, 1950, бр. 1847, 2.