ВМИСЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВМЍСЛЯМ СЕ, -яш се, несв.; вмѝсля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. Обикн. с предл. в. Замислям се над нещо, вдълбочавам се в нещо; вмислювам се. Когато писателят видя в цялост отпечатано своето произведение, той още по-ясно съзна неговите художествени слабости, вмисли се в тях и вече беше скроил плана за неговото коренно преработване. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 149. Бяха се изтъркали тия свети думи [братство, свобода, равенство], но вмислете се сега, вмислете се добре в тях и ще почувствувате колко жива сила крият те и колко чар носят! Ас. Златаров, Избр. съч. II, 176. Той се вмисляше в оценките за достойнството и природата на таланта ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХII, 184. Варвара унесено го погледва и въздъхва, вмислена в себе си. Ив. Кирилов, Ж, 92.