ВМЍТАМ

ВМЍТАМ, -аш, несв.; вмета̀, -ѐш, мин. св. вмѐтох, прич. мин. св. деят. вмел, св., прех. Диал. Вкарвам нещо някъде с метене, замитам навътре. вмитам се, вмета се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

Списък на думите по буква