ВМЪРЛУШАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВМЪРЛУ̀ШАМ СЕ, -аш се, несв.; вмърлу̀ша се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. Спотайвам се. Ако ли пък видим някого, че е съвсем объркал конците, зави са и замаял и не знае каква да я върти .. то ние, ако и да можем да му помогнем .. не щем.., вмърлушаме са и стоим да гледаме сехир. Ил. Блъсков, ПБ II, 4-5. Колкото за нас, ний смело можем да си обадим правичкото,.., че нашите малцина патриоти са вмърлушат, когато са поканят за някое народно благодеяние. Ч, 1875., бр. 2, 54. Кредиторите, като видяха дюгените затворени, захванаха да дребнят около къщата му..., Пенчо не излиза навън; вмърлуши са в къщи, потая са там, като бълха в гащи. Ил. Блъсков, ПБ I, 118.