ВНЕДРИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВНЕДРЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Човек, който е внедрил някаква практика, дейност или е въвел приложението на нещо. Изобретатели и внедрители си подават ръка. Д, 1993, бр. 301, 10.