ВНЕЗАПНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВНЕЗА̀ПНО. Нареч. от внезапен; ненадейно, неочаквано, изведнъж. Тоя дядо Йоцо.., беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година. Ив. Вазов, Съч. X, 95. Идеята за създаване на вътрешна революционна организация не се появи внезапно. Тя узря бавно и постепенно. Ив. Унджиев, ВЛ, 104. Селцето, стреснато от внезапно настъпилия есенен студ, в уплаха се е смълчало в мъглата и мрака. Елин Пелин, Съч. I, 53. А над Берлин, потънал в ситен скреж / и лунни сребросинкави петна, / внезапно екна първият гърмеж. Хр. Смирненски, Съч. I, 65.