ВНЕЗА̀ПНОСТ

ВНЕЗА̀ПНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от внезапен; неочакваност, ненадейност. Щом [Мария] излезе от палатката, очите ѝ се спряха на Васил. Веднага го позна. Внезапността на срещата я уплаши и кръвта се дръпна от лицето ѝ. Ив. Планински, БС, 62. — Балчев, какво правиш? — извика Винаров, поразен от внезапността и бързината, с които стана сбиването. Ем. Станев, ИК I и II, 112. Той [ескимосът] e крайно вещ в управлението на платноходките и прави такива преходи из Полярния океан, че учудва и най-опитните моряци, които знаят опасностите от леда и крайната внезапност и сила на бурите. ПН, 1934, кн. 2, 28.

Списък на думите по буква