ВНЕЗА̀ПУ

ВНЕЗА̀ПУ нареч. Остар. Книж. Внезапно. Той бил син на един цар и готвял са да наследова престола, но внезапу оставил палатите си. Н. Михайловски, РВИ (превод), 22. Трипани не изгуби време; тегли откача на пищова, и внезапу крошум, който прониза гърдите на турчина, върли го долу мъртъв и прострян на пода. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 9. Вдовица заслуженаго офицера,.., София Дюбуа, след мъжева си смърт, внезапу паднала в крайна сиромашия. С. Радулов, ГМП (превод), 49.

— Рус. внезапу.

Списък на думите по буква