ВНИЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВНЍЗВАМ, -аш, несв.; внѝжа, -еш, мин. св. внѝзах, св, прех. 1. Надявам нещо на конец, тел и под.; нанизвам. След всяко преминаване в по-горно отделение, след всяко свидетелство и отличие в броеницата падаше по едно пъстро зърно. Когато Кирил встъпи в първи клас, радостният баща вниза единадесетото зърно в броеницата си. Г. Райчев, В, 29. Нагазват в сухия прибой на окапалите листа. Рад изплита халка от една златиста тревица и я внизва на тънкия пръст на момичето. Бл. Димитрова, Лав., 76.

2. Прокарвам нещо (нишка, пръчка и под.) през някаква материя, като го преплитам с нея. Навярно това е причината, че посетителите не обръщат никакво внимание на местността с нейните канаристи зъбери,.., с нейната гъста "като ръж" смърчова гора, раздиплена като вълненик на невестинска снага. Тази невестинска премяна с внизани от есента ръждивочервени нишки на полите бе достойна за съзерцание. Н. Хайтов, ПП, 82-83. Прозорците са обшити с дървени, внизани една в друга пръчки, и покрай тях са наредени съдове с цъфнали индришета, латинки и шибои. О. Василев, ЖБ, 16.

3. Обикн. поет. Вкарвам, забивам дълбоко остър предмет (стрела, копие, кинжал и под.) в нещо. И нареждаха се таврите срещу тях [старците], опваха лъкове и внизва‑

ха стрели в телата на свързаните. Н. Райнов, КЦ, 136. И сви болка ръката на вожда. Ала в очите му светна кървав пламък — и той мушна кон, повърна десница, та прониза с маждрак гърдите на ромееца толкова стремително, че с мъка изтегли маждрака, за да го вниже пак. Н. Райнов, ВБД, 64. На хоризонта малък дим от параход минаващ / разкъса сънното спокойствие веднъж / и вниза първия кинжал в сърцето ми — / копнежът за далечните морета. Е. Багряна, ЗМ, 58. ● Обр. А седмината прокажени седяха до каменните зидове и внизваха изсъхнал поглед в навлизащия мрак. Н. Райнов, ВДБ, 81. внизвам се, внижа се страд. Вече може да почне преливането. Друга дебела игла се внизва в лявата ми ръка. Другият край на иглата завършва с тръбичка, а тръбичката — със спринцовка. ВН, 1960, бр. 2610, 4.

ВНЍЗВАМ СЕ несв.; внѝжа се св., непрех. Обикн. поет. За остър предмет — забивам се дълбоко в нещо. Ярките лъчи озариха дълга счупена вървулица от страшни тела, набити на дървени колове. В ранната сутрин стотина души охкаха.. — а тялото при всяко движение се вдаваше надолу — и дървеното острие се внизваше все по-дълбоко. Н. Райнов, КЦ, 137. — Едно е ясно — лавината е била с невероятна скорост... Иначе всеходката не би могла да се вниже, без да се разруши. Ст. Волев, МС, 106.