ВНИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВНЍКВАМ, -аш, несв.; внѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. С предл. в. Навлизам, вдълбочавам се мислено в нещо, за да схвана, проумея същината му; прониквам. Иван Белин обичаше да се вглежда внимателно във всяко нещо, да вникне в него, да го проумее. Й. Йовков, ВАХ, 149. — Ако това е вашето искрено мнение, трябва да ви кажа, че то е много... примитивно и повърхностно. Трябва да вниквате в корена на нещата, Петър Петрович. М. Марчевски, П, 101. Той се опитваше да събере мислите си, за да вникне по-дълбоко в смисъла им, но не излизаше нищо. К. Калчев, СТ, 184. Трайко напрегна усилие да вникне в душите на тия хорица... Т. Влайков, Съч. III, 313. вниква се, вникне се безл. Но да гадае какво му е, тя не се опитваше — невъзможно беше да се вникне в душата на професора. А. Наковски, МПП, 100.

ВНЍКВАМ СЕ несв.; внѝкна се св., непрех. Индив. С предл. в. Наблюдавам нещо съсредоточено, мъчейки се да го разбера; вглеждам се. Вътре тя зѐ писмото в другата си ръка, па го гледа̀ оттук, гледа̀ го оттам, вниква се в надписа му, като че искаше да го прочете. Т. Влайков, Съч. II, 147.