ВНОСИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВНОСЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което внася пари за съхранение срещу лихва в кредитен институт (банка или спестовна каса); вложител. Броят на вносителите в ДСК непрекъснато расте.

2. Лице, фирма или държава, която внася стоки, суровини и др. от друга страна. До нас имаше запустял двор с едноетажна рахитична постройка — бивша собственост на някакъв вносител на едро от Третия Райх. В. Ченков, ВН, 1958, бр. 2248, 4. Германия става вносител на готови продукти. Нейната обработваща индустрия бързо запада. РД, 1950, бр. 120, 4.

3. Книж. Лице, което внася нещо за обсъждане, предлага нещо за разглеждане и одобрение пред събрание. По законопроекта за митниците взе думата вносителят му — министърът на външната търговия. ВН, 1960, бр. 2657, 1. Народните представители.., бяха внесли законодателно предложение за даване на лична народна пенсия на драматическите артисти Матей и Маня Икономови.. А ето що казват в мотивите вносителите на решението:"Между духовните ратници на България заемат съответно място и артистите Матей и Маня Икономови." К, 1926, бр. 74, 2.