ВНУКОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВНУ̀КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е на внук, който принадлежи на внук. Внуковото му решение да вземе една мома от прост род и сиромашка, не му харесваше и той доста се мъчи да отклони Христа. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 30.