ВНУТРЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВНУ̀ТРЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Вътрешен. Образът ѝ [на жената] въобще и изгледът ѝ изражават една необикновена живостност, която показва внутренно удоволствие и спокойствие. Ч, 1871, бр. 12, 358. Можеме с уверение да кажеме защо древнейшего негово [на манастира] состояние от самото му начало да е било най-изрядното, най-цветущето и най-благоприятното, разсмотряемо не толко по внешния му вид, но и по внутренният. Н. Рилски, ОМР, 22.

— От рус. внутренный.