ВНУЧЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВНУ̀ЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. гальов. от внуче. — Пък и внученце вече си имам, по Голяма Богородица навърши годинка... Ст. Марков, ДБ, 450. — Дайте шепичка и мене / от малините червени / и от тия вкусни гъбки, / че си нямам пусти зъбки / че ми време не остава: цял ден внученцата бавя! В. Паспалеева, МСС, 12.