ВНУШИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ВНУШЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е голям, значителен по количество, размери, степен. Когато старият направи общия сбор, той загледа внушителното число. Откъде и как се бяха събрали толкова пари? Г. Караславов, Избр. съч. I, 373. Библиотеката се състои от просторна, добре мебелирана с малки масички читалня и внушително книгохранилище. Г. Белев, КР, 47. На улицата, пред кооперацията, се беше събрала внушителна група селяни, между които Митко усмихнато говореше нещо оживено. Х. Русев, ПС, 188. Студен, неприлепен, дивичък,.., даскал Партений не ни направи внушително впечатление. Ив. Вазов, Съч. X, 161. Както растеше безпрекословната власт на Доча, която се осланяше върху неограниченото доверие на неговото началство, така също растеше и внушителната му сила. Т. Влайков, Съч. III, 129.
2. Който произвежда силен ефект, прави силно впечатление с външния си вид и размери. Видът на манастира е внушителен и импозантен отвътре, както и отвън. Ив. Вазов, Съч. XV, 22. Всякой дом от тази улица може да засрами който щете дворец в Европа. Внушителни .. палати! Вдъхват ти респект и доверие тези колосални мраморни стени! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 49. В подножието на стълпените край нея скалисти зъбери пълзеше разкъсана сива мъглица, сякаш природата току-що бе смъкнала булото, за да ни покаже своята най-внушителна картина. Н. Хайтов, ПП, 112. Навън през кръглите прозорци гледката е внушителна: Слънцето е един бял горещ диск, звездите са червени, бели, сини и жълти. К, 1963, кн. 4, 12.
3. За човек — който е с представителна външност, внушава страхопочитание, респект. Стоил е наистина много висок и едър, но той няма тая внушителна и мъжествена фигура, каквато обикновено имат твърде снажните хора. Й. Йовков, Разк. I, 8. Като го гледаха, хората не вярваха, че това е оня Пинтез, здравият, работливият и внушителен старец, който неволно вдъхваше на всички уважение и почит към себе си. И. Петров, НЛ, 237-238. Борис беше станал по-снажен, по-сериозен и по-внушителен. И бузите му бяха позагрубели, и очите му гледаха по-твърдо, и гласът му беше по-плътен. Г. Караславов, ОХ I, 238. Облечен [Бенковски] в пълна въстаническа униформа, с лъвче на калпака и надпис: "Свобода или смърт", с бинокъл през рамо, два револвера и всякакви други
атрибути — той изглеждаше действително внушителен. Л. Стоянов, Б, 89. // За глас, израз, поглед и др. — който вдъхва страхопочитание, респект. В дълбочината на залата се явява висок, кокалест мъж с енергично и внушително лице. Н. Фурнаджиев, МП, 97. Домакинът,.., с поглед внушителен,.., сам шеташе и даваше последните разпореждания на прислугата. Ив. Вазов, Съч. XII, 35. Янков се нервираше все повече, удряше по масата и звучно сипеше думите с внушителния си баритон. Членовете на комитета слушаха с наведени глави. Ем. Станев, ИК I и II, 118.
4. За герой, образ, произведение и под. от областта на изкуството — който има убедително и силно идейно-художествено въздействие. По-късно дойде запознаването с книгите на Йовков .. Тогава ми се струваше, че нищо по-хубаво не е написано на български език в проза .. образите израстваха живи, внушителни, човечни. П. Динеков, Сб??СЕП, 544. Безспорно първата задача лежи върху народния артист Георги Стаматов... Неговият Йордан е правдив, внушителен. НК, 1958, бр. 7, 2. Внушителен спектакъл.
5. Остар. Който прави да се възприеме нещо, да се убеди някой в нещо. Внушително встъпление е онова, чрез което ся представлява на слушателите вместо предмета, за когото ще ся говори.. други един предмет, който им привлича вниманието. Д. Попов, СбРС (превод), 26. Четеха те тия книги и на старо, и на младо.. и гледаха да ги направят внушителни секиму. Ил. Блъсков, ДБ, 52.