ВНУШИТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВНУШЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от внушителен. Според Захарий Стоянов .. делегатите са били до 150 души. Но и най-малките от тия цифри говорят за внушителността на събранието в Оборище. Г. Бакалов, Избр. пр, 262. Високият му ръст придаваше още по-голяма внушителност на манифестацията. К. Калчев, СТ, 38. Инак този непознат мъж беше висок, строен, здрав. Раменете му бяха малко приповдигнати и му придаваха особена внушителност. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 182. Той се изправи, за да придаде нужната внушителност на думите си. В. Геновска, СГ, 418. Ние бяхме виждали репродукции от картините на гениалните руски художници, но когато се изправихме пред оригиналите, останахме изумени от тяхната вътрешна сила, жизнена правда и художествена внушителност. А. Каралийчев, С, 117.