ВНЯТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВНЯ̀ТНО. Книж. Нареч. от внятен; разбрано, ясно. Казват, че при смърт .. Доля е прогледал и поел в ръка поемата си, .. почнал ясно и внятно да чете. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 129. — Говори, болярино Синисий .. Говори, ама кратко и внятно. — Разбрано, кратко и внятно — почна болярин Синисий, гледайки само към царицата, сякаш тя именно можеше да разбере думите му. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 436.