ВОВОНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОВОНЯ̀ВАМ¹, -аш, несв.; вовоня̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Въвонявам1. Които ученици живееха далече, тие си доносваха ядене със себе си и обядваха в училището и затова тая детинска храна вовоняваше училището с всевъзможни миризми. Л. Каравелов, Съч. IV, 53. вовонявам се, вовоня се страд.

ВОВОНЯ̀ВАМ СЕ несв.; вовоня̀ се св., непрех. Остар. Въвонявам се.

ВОВОНЯ̀ВАМ², -аш, несв.; вовонѐя, ‑ѐеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. вовоня̀л, -а, -о, мн. вовонѐли, св., непрех. Остар. Въвонявам2.

ВОВОНЯ̀ВАМ СЕ несв.; вовонѐя се св., непрех. Остар. Въвонявам се. Можеме ли ние да прегърнем тие люде, които са се вовонели от разврат и изгнили са и физически, и нравствено? СН, СбПер п II, 160.