ВОВРЕМЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВО̀ВРЕМЕ нареч. Остар. Навреме. Петима души от францисканците (..), като не сколасаха вовреме да побегнат от Видин, са умъртвиха с най-люта смърт от българите. Р. Каролев, УБЧИ, 50-51. Семето, което посея тоя незабвен за нас мъж, даде доста добри плодове, но ние,.., не можахме да се възползуваме вовреме от тях. Хр. Ботев, Съч., 1929, 199.