ВОГЛАВЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОГЛАВЀ нареч. Остар. С предл. с. Начело. Радостни възгласи изпратиха думите на дребния Кръстьо. Той се озърна изненадан. викаха всички воглаве с Филип Тотя. Ст. Дичев, ЗС I, 145. Междувременно пристигнала жената и приятелите му, воглаве с племенника, които тръгнали да го търсят. В. Цонев, НВЛ, 12. Сръбското духовенство, воглаве с митрополита Михаила, е поднесло тия дни адреси за преданост и вярноподанически чувства към династията на Обреновичите. С, 1894, бр. 1319, 2.