ВОДАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОДА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. 1. Човек, който носи или превозва вода за работници, войници и др.; водоносец, водоносач. Всеки взвод разполагаше с такива [цинкови] стомни и водарите два пъти на ден отиваха и се връщаха от топлите, многоводни извори. Д. Калфов, ПЮН, 20. Пресъхнеха ли лете бунарите,.., чак от баирите, лъките и падините идеха водари, като зарязваха работата си и губеха по половин ден само да утолят жаждата на жътварите или косачите. Ст. Даскалов, ВМ, 82. Полковникът го пита какво има долу, по фронта, и той с готовност съобщи всичко, разказа дори весела случка с водаря на някоя рота. Г. Райчев, Избр. съч. II, 51.

2. Човек, който разнася и продава по улиците вода за пиене (в някои безводни страни и у нас в миналото); водоносец, бунарджия. Покрай тротоара минаваше водар и жаловито подвикваше. Ст. Дичев, ЗС II, 123. Тогаз ни дойдоха наум цариградските водари, които със своето кара-кулак сую, буз гиби,.. проглушават ти ушите. Ч, 1875, бр. 9, 421.

3. Рядко. Разг. Работник по поддържането в системата на водоснабдяването. Днес през деветкилометровия канал водата трябваше да потече от Бели извор. Водарите бяха отишли да я отприщят и след час тя щеше да се спусне в язовира. М. Грубешлиева, ГР, 139.