ВОДАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВОДА̀Ч м. 1. Лице, което води, съпровожда някого, като му показва пътя към някакъв обект или място. А кой ще ни води? Водачът кой е? Й. Йовков, Разк. I, 218. — Аз ще водя...макар раната да го болеше, помощник-командирът се усмихна. — Хайде, водачо, води да видим. П. Вежинов, ЗЧР, 221-222. Дава се сигнал за тръгване, водачите напред и след тях, снабдени с лека провизия, разсипват се по шосето и закрачват пътниците. Ал. Константинов, Съч. I, 99. Аз попитах няма ли някой опитен водач от село, да ме поразведе из планината. Ив. Вазов, Съч. XVII, 20. // Лице, което върви най-отпред, начело на колона и насочва движението ѝ. Първият керванджия проточи глас, извика. Богдан окачи синджирите на жеглите, отскочи встрани, погали биволите и избърза, отиде при водача. К. Петканов, СВ, 11. По даден от треньора сигнал водачите на колоните спринтират един срещу друг и когато се срещнат, рязко минават всеки към дясната си страна. Б. Такев и др., Б, 9.
2. Животно, което върви начело на стадо, глутница, или птица, която лети най-отпред на ято и др. Една глутница от десетина вълци с водача си начело вече дни и нощи претърсваше гората надлъж и нашир. Д. Калфов, С, 30. Обикновено сърните пасат по няколко заедно, като една от тях се грижи да не се появи отнякъде опасност. Обикновено това върши водачът на стадото. П. Петков, СП, 46. Плаването на шилетата става в езерата. Манчо привел стадото си към едно от тях .. Откачил звънците от водачите, насочил ги към езе‑
рото и ги вкарал във водата. Н. Попфилипов, РЛ, 52-53.
3. Духовен или политически ръководител на народ, партия; вожд, водител. Тая [обществена] мисъл достига своя връх в революционния проектоустав на Апостола. В него великият народен водач дава конкретен израз на своята мисъл и дело. Ив. Унджиев, ВЛ, 188. Цар имаме, цар не виждаме, войвода имаме, водачи нямаме. Ив. Вазов, Съч. XXI, 10. Творецът, геният е винаги революционер. Само така той може да стане пророк и водач на своя народ. Б. Шивачев, Съч. I, 22. Всеки народ заслужава водачите си, дори тези, от които по-късно се оплаква. П. Дертлиев, ДП, 236. // Ръководител на стачка, въстание и под.; водител. Водачът на въстанието седеше наведен над една голяма карта, разгъната върху масата, с червен молив в ръката. А. Каралийчев, НЧ, 105. Единственото око на водача от голямата тютюнева стачка го [Мичкин] гледаше също. Д. Димов, Т, 617. Те [бейовете и агаларите] излизаха един след друг пред съда и повтаряха едни и същи обвинения срещу Лазара: — Водач на бунтовниците в Преспа. Д. Талев, ПК, 725-726.
4. Лице, което ръководи, оглавява някаква група делегати или екскурзианти и др.; ръководител. На улицата загубихме водача на писателската група, която пътува за Барцелона — професор Александър Балабанов. А. Каралийчев, С, 77.
5. Човек, който управлява моторно превозно средство. Напоследък,.., били изобретили инструмент, който показвал точната дозировка алкохол, погълната от водача на превозното средство. К. Калчев, ДНГ, 130. Стръмнината сгрява мотора дори в хладно време и водачът по неволя спира колата пред ханчето. А. Христофоров, О, 105. — Карай към комбайна — каза Каменов на водача и посочи с ръка нататък. Кр. Кръстев, К, 106. Само мотоциклетът, останал внезапно без водач, продължаваше да гърми с мотора. П. Вежинов, НС, 256. Затова, като си мечтаеше за бъдещето, той ту се виждаше водач на ракетен самолет, ту механик на подводница. А. Гуляшки, Л, 507.
6. Лице или отбор, който е на първо място, начело в спортно състезание. Многобройни привърженици на "синия" тим гласно изказваха неодобрението си не толкова от неочакваната загуба, колкото от неубедителната игра на досегашния водач на таблицата. ВН, 1958, бр. 2082, 3. Нашият отбор е водач във временното класиране на световното първенство по художествена гимнастика.
7. Техн. Детайл в машина, който води, направлява движението на друг детайл.
8. Остар. Книга, която дава сведения и упътвания за разглеждане на забележителности в дадена страна, местност или селище; пътеводител. (Ст. Младенов, БТР).