ВОДАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОДА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Който води, посочва пътя към нещо; водещ. Ако едно само от тези малки приключения, на които връзката образуваше водачната нишка, която ма преведе през този лабиринт, не беше са случило пред мене, в този същия час Павлина, затворена в един подземник, щеше да къса ръцете си в конвулсиите на отровата или на глада. Ч, 1875, бр. 6, 277-278.