ВОДА̀ЧКА

ВОДА̀ЧКА ж. Жена водач (в 1-5 знач.). Това е същото момиче, което ги беше водило през гората."Ето я! Вангели! Водачката!" Й. Йовков, Разк. I, 227. Закрепиха [младежите] лодките към пристана и зачакаха. Водачката хвана веслата и подкара към незнайна земя. Д. Шумналиев, ПЗЛ, 33. Старт на 100 м гладко бягане. След несполучливо тръгване неочаквано живата беленчанка набира скорост, застига водачката, изравнява се с нея, секундна борба — и се откъсва, за да понесе след миг на раменете си финалната лента. НС, 1958, бр. 54, 2.

Списък на думите по буква