ВОДВОРЯ̀ВАМ

ВОДВОРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; водворя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Въдворявам. Като са навиха и покориха сичките народи на Палестина, Исус водвори евреите в определената за тяхно живелище земя. Н. Михайловски, ССИ (превод), 44. Ако подир мене бяха минали сто души европейски пътешественици, щяха да обогатят колоните на някой журнал с живописната местност на тие места, а особено безопасността, която е водворило султановото правителство. З. Стоянов, ЗБВ I, 57. водворявам се, водворя се страд. Мидюринът,.., телеграфирал на сичките власти във вилеята и явил им, че българете са възбунтувале и че за да са водвори тишината, са потребни пушки и байонети. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 17, 67. Едва подир тригодишна упорна война могло да са водвори спокойствие на острова. Н. Михайловски, РВИ (превод), 248.

ВОДВОРЯ̀ВАМ СЕ несв.; водворя̀ се св., непрех. Остар. Книж. Въдворявам се. Кочев излезе. в стаята се водвори дълбоко мълчание. М. Кънчев, В, 330.

Списък на думите по буква