ВОДЕНИЧА̀РИН

ВОДЕНИЧА̀РИН, мн. воденича̀ри, м. Остар., сега простонар. Воденичар. Той мислеше, че ще срещне някого около воденицата или ще намери воденичарин да го попита за път. Ц. Гинчев, ДТ, 22. Ще доде чичо Тасо,.., па почне: ..; Йото ще иде на горната воденица да смеле 2-3 чувала брашно, да понагледа воденичарина и да види дали държи яза. М. Георгиев, Избр. разк., 45.

— Друга форма: воденча̀рин.

Списък на думите по буква