ВОДЕНИЧА̀РКА

ВОДЕНИЧА̀РКА ж. 1. Жена воденичар. Босилко се смути и,.., попита, без да дигне очи: — Къде е кръчмарят? — Аз съм! — усмихна се жената. — Ти не си ли воденичарката? — И в кръчмата аз работя. К. Петканов, ОБ, 10. — Ой, воденичарко, бели-побелели, / сумели ми житото, / юмели ми житото. Нар. пес., СбНУ XLVI, 257.

2. Жена или дъщеря на воденичар. Младият Дамов мина оттук.. и съвсем случайно видя дъщерята на воденичаря-наемател .. Станчо, един от работниците на оризището,.., обади, че воденичарката обича другиго. Г. Караславов, Избр. съч. X, 70. Марийка се разбуди от глъчката.., тя изписка и се затече при тейка си.. — Ти стой навътре, воденичарко! Ти сега ще ни потрябаш — викна Емексизът.. — Аман, крещеше отчаяно воденичарят, помогнете, хора! Ив. Вазов, Съч. XXII, 22.

— Друга (диал.) форма: воденча̀рка.

Списък на думите по буква