ВО̀ДЕЩ

ВО̀ДЕЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от водя като прил. 1. Книж. Който заема основно, челно място и играе ръководна роля. И водещите сили на деветия век се сплотяват да си отвоюват нужното им за живот и развитие иконопочитание. Н. Драгова, КО, 33. Тя трябваше да има всички прелести на една жена, но без да ѝ липсва водещото идейно начало, на което пред

всичко и над всичко служеше драматургията на писателя. Ст. Грудев, АБ, 126. И вие с гордост да си кажете тогава, / .. /, че подвигът ви млад, за летописа славен / на бъдещите дни, е водеща звезда. Е. Багряна, С, 1949, кн. 5, 32. Критиката е водещ фактор в литературното развитие. Водещ мотив. Водещо начало. Водеща сила. Водеща гласова партия.

2. Техн. Който се привежда в движение от двигател и предава движението на другите части на механизма; задвижващ. Водеща шайба. Водеща ос. Водещо колело.

3. Като същ. водещ м., водеща ж., водещи мн. Лице, което води предаване в радиото или телевизията и под.

— От рус. ведущий.

Списък на думите по буква