ВОДЍЛО

ВОДЍЛО ср. Диал. 1. Поводи на оглавник или на юзда. Сички кераджии, накачили водилото на воловете или биволите си за стърчишката на предните кола, оставили ги да си вървят самички. Ил. Блъсков, СК, 4. Вол или друго животно се предава / .. / като продавателят подаде водилото му на купувача в ръката. С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 499. Конят цвили, уши вири, очи върти, водило гризи, врат върти. Д. Манчев, БЕ II, 32.

2. Раздвоено в единия край дърво, чрез което се свързва колата с ярема; процеп (Н. Геров, РБЯ).

3. Остар. Ръководство. Малкият Иван още от крехка възраст останал под изключителното влияние на много по-деликатната и развитата майка, но, за жалост, без водилото на по-характерния баща. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 305. "Книгите не са главно водило за колкото развитие трябува чловеку". Й. Груев, СП, 252.

Списък на думите по буква