ВОДЍЦА

ВОДЍЦА, мн. няма, ж. Умал. от вода; водичка. Раненият поклати глава, отвори бавно устата и облиза устни. — Дай ми малко водица! К. Петканов, МЗК, 101. Кавал свири на поляна, / на поляна, край горица; / млада, хубава Стояна / търчи с менци за водица. Хр. Ботев, Съч., 1929, 24. И лучец яж, / водица пий. П. К. Яворов, Съч. I, 40. Бистра водица, мирна главица. Погов.

Вир-водица. Разг. Съвсем мокър. Измокрен вир-водица, мислех как да се изсуша. У, 1871, бр. 5, 79. Гола водица. Разг. За храна — който е рядък, без мазнина или разреден. И заборавяше, че за обяд го чакало в сиро‑

машеската му стая един сух хляб и гола водица. Й. Груев, СП (превод), 282-283. Тиха водица. Разг. Човек, който се представя като кротък, смирен, а всъщност се прикрива и може да напакости; прикрит, потаен човек. От всичко ставаше ясно, че някой бе разкрил тайната на баща му. Да беше Латинка? .. Тиха водица е тя. Г. Караславов, СИ, 191-196.

Списък на думите по буква