ВОДИЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОДЍЧ м. Остар. 1. Водач. — Помогни на нещастните, а щастливите ще да си помогнат и без тебе. Христос е търсил не водичете и не овните, а изгубената овца. Л. Каравелов, Съч. V, 187.

2. Прен. Ръководно начало, указател. Естеството кара децата да обичат повечето да лежат, затова трябува да са водим по тоя верен водич, та да оставяме децата на волята им. Лет., 1871, 123.