ВОДИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОДЍЧКА, мн. няма, ж. Умал. от вода; водица. Петьо се радваше на петлето, ала отстрани.. — Дай му, баби, хлебец и водичка, че е гладно прегладняло и ожадняло. Л. Галина, Л, 118. Зайче малко треперливо, / зайче мъничко страхливо, / тръгнало е за водичка, / а се спряло под брезичка. Д. Габе, ОСМ, 25.