ВО̀ДНИК

ВО̀ДНИК1, мн. -ци, м. Диал. Зет, който живее в семейството, в къщата на тъста си; приведен зет. В едно друго .. село имало старец на 99 години,.., който имал син женен — водник в същото поп Марково село. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 22.

ВО̀ДНИК

ВО̀ДНИК2, мн. -ци, м. Остар. Водач. Донегде си вървяха с него наедно, а после ся отделиха и отидоха през други път, по завещание на водниците им. Г. Кръстевич, ИБ 310-311. // Пътеводител. Той превод, ако и да има доста погрешки, пак е най-добрият водник за чужденците, които посещават Стамбул и Воспора. БКн, 1859, март, кн. 2, ч. I, 228.

ВО̀ДНЍК

ВО̀ДНЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Обикн. воднѝк. В старите селски къщи — специално пригодено място, приспособление, където се окачват или поставят съдовете за вода. Зад вратата пък е воднѝкът, по който са накачени менци и менчета. Т. Влайков, Пр, I, 4. Дори менците, окачени на водника, самички прозвънтяваха от напрежението на тая тежка тишина. Елин Пелин, Съч. III, 76.

2. В старите селски къщи — специално пригодено място за миене (на хора и съдове); мивка, умивалник. Чуваше се само пращенето на дървата в печката и неспирният ромон на стичаща се от водника струйка. Ст. Дичев, ЗС I, 453. Трябваше да се изуеш отвън на площадката, да измиеш ръцете си на водника,.. и тогава да влезеш в кухнята. Кр. Григоров, Р, 142.

ВОДНЍК

ВОДНЍК1, мн. -ци, м. Диал. 1. Вид водна круша, която зрее през август; водница1. (Т. Панчев, РБЯд).

2. Само ед. Слабо вино, направено от цяло, несмачкано грозде, което се залива с вода (Т. Панчев, РБЯд).

3. Само ед. Рядко, воднисто мляко или друга такава храна. Когато веч побият зъби на детето, това е знак, че е дорасло за по-силна храна от майчиното мляко, и тога трябва да ся отбие от сиса, а не да ся слаби още повече с оня водник. Хр. Данов, Лет., 1869, 96.

ВОДНЍК

ВОДНЍК2, мн. -ци, м. Диал. Влажно, мочурливо място; водница2.

— От Речник на съвр. бълг. книжовен език, т. I, 1957.

Списък на думите по буква