ВОДНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОДНЍЦА¹ ж. Вид сочна, водниста круша, която зрее през август; воднѝк¹. Цели две лета обхожда [ученият] склоновете, където зреят круши водници,.., сини тузлушки сливи,.. и трънкосливки. А. Каралийчев, ПД, 80. Веднъж някои махленски мъжкарчета бяха подлъгали неговия Делчо и отишли в Дълбока долина да берат круши водници от Гусарската градина. Кр. Григоров, ТГ, 17. // Разш. Сочен, воднист плод. Дюлите бяха зрели, киселички, от рода на водниците. СбНУ IV, 99.

ВОДНЍЦА² ж. Диал. Влажно, мочурливо място; воднѝк².

— От Т. Панчев, Допълнение на речника на Н. Геров, 1908.

ВОДНЍЦА³ ж. Диал. Водна змия.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.