ВОДНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВО̀ДНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. Остар. Течност. — Ние какво имаме да губим? — извика един сух и висок човек, който държеше в ръка едно дълго стъкленце със зеленикава водност в него. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 179. Чорбите и питиетата,.. никога не трябува да туряме в уста горящи, а ако ги искаме такива, то само да са топли, сир. тъй, чтото устните ни да могат да ся допират до водността, без да усящаме вряла горящина. Лет., 1873, 86.