ВОДОИЗТОЧНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОДОЍЗТОЧНИК, мн. -ци, след числ. ‑ка, м. Книж. Източник на вода (извор, кладенец, река и др.). Водата за пиене трябва да бъде от чисти водоизточници. Анат. VIII кл, 60. Големите колебания в оттока на тази река обаче са пречка за използването на този водоизточник. Пр, 1954, кн. 1, 13.