ВОДОПАД —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОДОПА̀Д м. Място на река, където има рязко изменение във височината на речното дъно и водата пада от високо. Планинските водопади гърмяха наблизо и пълнеха цялата околност с диво ехтене. Ив. Вазов,

Съч. ХХII, 26. Мир и величава горска тишина царуват наоколо и сякаш поглъщат дивото ехо от шума на потоци и водопади. Елин Пелин, Съч. I, 102. Тази част от реката има много бързеи, прагове и водопади. Б. Русев, ЖНР, 9. ● Обр. Най-сетне той загуби търпение, лицето му стана моравочервено и устата му изригна водопад от ругатни. Д. Димов, Т, 434. Гърмят водопади от слънце над мойта земя. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 79.