ВОДОПОЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОДОПО̀Й, -о̀ят, -о̀я, мн. -о̀и, след числ. -о̀я, м. 1. Само ед. За животни, добитък — поене с вода, пиене на вода. Беше дошло време за водопой на добитъка, та работниците разтвориха вратите на оборите. К. Петканов, ЗлЗ, 43. Слънцето е към обед, припича и конете трябва да се карат на водопой. Й. Йовков, ЧКГ, 70. Покрай езерото растяха вековни дървета, а от старите гори слизаха на водопой бързоноги елени с рога разклонени. А. Каралийчев, ПС I, 185.

2. Място, където добитъкът, животните пият вода. Всеки си избираше по-хубаво и удобно място, под някое самотно дърво на сянка или към края на ливадата до водопоя на близката речица. Ст. Загорчинов, ДП, 116. Не след дълго, шумно, ломейки стъбла и клони, се втурна цялото стадо слонове на път към водопоя. П. Бобев, К, 13. Селяните разкриваха пътеки с лопати до водопоите и до листниците шума в кориите, за да не умре добитъкът от глад и жажда. Кр. Григоров, ОНУ, 144.