ВОДОУПО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Прил. от водоупор; водонепропусклив, водонепроницаем. Ако скалата пък е компактна, тогава тя е водонепропусклива или, както още се казва, водоупорна. Ст. Станечв, Х, 551. Водоупорна повърхност. Водоупорен пласт.
— От рус. водоупорный.