ВОДЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВО̀ДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Карам човек или животно да върви след мене, да ме следва, обикн. като го държа. И повежда ме към дома. Аз се дърпам сърдито. Той спокойно ме води. Т. Влайков, Пр I, 201. На няколко места спираха заптиетата, които ме водеха. К. Величков, ПССъч. I, 5. Аз водех за ръчица мъничката Анна и не знаех колко съм честит. А. Каралийчев, С, 7. Кина водеше воловете, а Велика ги караше с остен отстрани и им се сърдеше, че вървят бавно. К. Петканов, МЗК, 244. Един дрипав шоп водеше един кон, натоварен с въглища. Ив. Вазов, Съч. ХII, 159. Бяла Лала по двор оди, / по двор оди, бял кон води. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 161. Тежко тому кого водят, а по-тежко кого носят. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 162.

2. Насочвам някого, посочвам пътя някому, като вървя пред него. Христофоров и Мона минаха мълком по късата калдъръмена пътечка от вратницата навътре. Той вървеше крачка напред, водеше. Б. Болгар, Б, 29. Това е същото момиче, което ги беше водило през гората. Й. Йовков, Разк. I, 227. // Съпровождам някого, като го подкрепям, придържам, за да може да върви. Пред нас стоеше старец. Навярно сляп — .. Водеше го малко, плахо момиченце. Й. Йовков, Разк. II, 101. Смилец беше полужив от страх. Двама души го водеха под мишници. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 129.

3. Съм, движа се в началото на редица, колона и под. Камионът, който водеше колоната, беше украсен с цветя. // Обикн. в съчет. с хоро. Играя на десния край на хорото и го насочвам. Хорото се залюля от единия край на двора до другия. Сам Хаджи Драган го водеше, на две глави по-висок от другите. Й. Йовков, СЛ, 174. // За животно, птица и др. — вървя, летя, движа се пред стадото, ятото и под. и определям посоката на движението. — Защо вашият чер овен водеше овцете? Овчарът ли му казваше да ги води? То му беше дарба. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 23. — Стада съм виждал често, / ала все магарета ги водят! Д. Дебелянов, ЗлП, 16. Матка ли си, води роя̀ка. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 265.

4. Съпровождам някого, правя някой да върви с мен, за да отидем или да дойдем заедно някъде, при което аз насочвам, направлявам, упътвам. — Той беше тая пролет тука и го водихме на водопада. Ив. Вазов, Съч. IХ, 217. В каруцата .. стоеше Енко. — Ще го водим в града, — каза Тошо. Й. Йовков, ЧКГ, 150. На петия [ден] същата вдовица ме помоли да я водя при данъчния. Елин Пелин, Съч. IV, 212. Пред много икони още поп Стефан води дяда Недка. Й. Йовков, Ж 1945, 96. — Гост ти водя, Мино — каза тате, като даде път на момъка. Г. Белев, ПЕМ, 40. Ходи Никола дохожда, / води ѝ врачки, знахари / с разни я билки цериха. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 942. // Прен. За някакво обстоятелство — подтиквам, заставям, принуждавам някого да отиде или да дойде някъде, на определено място. По оживлението на погледа му .. и по играенето на жилите по челото му явно беше, че някоя друга причина .. го водеше тука. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 12. — Добра среща, Райко, — каза Батул. — Какво ви води насам? Ст. Загорчинов, ДП, 41. Нуждата ме води при вас.

5. Движа, придвижвам нещо, насочвам движението на някакъв предмет, като го дърпам с ръка или го побутвам, тласкам с ръка или с крак. Помня как даскалът водеше пръста ми по пясъка на чина. Ив. Вазов, Съч. Х, 152. Тя води лъка уверено, енергично и свободно. ВН, 1960, бр. 2664, 4. При заобикаляне на кръговете състезателят да води топката ниско встрани от тялото, като използува ръката, която е по-отдалечена от кръга. Б. Такев и др., Б, 42. Играчът, който води топката, трябва да принуди защитника да го следва при голяма скорост. НС (превод), 1965, кн. 2, 19.

6. Прех. и с др. същ. с предл. към. Насочвам действията, развитието на някого или нещо, така че да достигне до определено състояние, положение. — Тези хора ни водят към катастрофа! Вл. Полянов, ПП, 209. Кемал паша, новият водач на млада Турция, бе успял да сплоти около себе си масите и ги водеше .. към сигурна победа над гърците. К. Константинов, ППГ, 348. Критикът-рецензент, вместо да предпази и отклони автора от щампата в разрешаването на драматическите конфликти, сам го води към нея. Т, 1954, кн. 1, 23. — Аз говоря за онова изкуство, което води човека към съвършенство. К. Петканов, В, 15.

7. Непрех. С предл. към или до. Ставам причина за появата на нещо; предизвиквам, пораждам някакво следствие. Главният учител Христос Раев каза, че такава акция, забранена от законите, води към бунт и само дразни властта. Г. Караславов, ОХ I, 177. Чрез изясняването на тези допълнителни теми авторът прокарва идеите, че неправилното възпитание е гибелно за младежите,.., че животът без труд и в леност води към провал. Христом. VII кл, 41. А Павел знаеше добре, че за стария изтощен човек една изстинка води до тежко заболяване. Гр. Угаров, ПСЗ, 393. Натрупаният дотогава опит, наблюдения и размисъл неизбежно водят до качествена промяна в неговата мисъл и в неговите действия. Ив. Унджиев, Вл, 41. — Честта на краля свята е за мене, / но власт сурова води към омраза. Д. Стоевски, ВТ (превод), 120.

8. Насочвам поведението, постъпките на някого; ръководя. — Царете и болярите на този народ жени са ги водили и жени ще ги водят. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 28. Още от малък със драгост аз татко и майка почитах, / с вяра, че няма човеци по-умни и мъдри от тия, / дето ме бяха създали и водили в тъмното детство. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 107. — Недей се оставя на жената да те води. В къщата петела трябва да пее. Т. Влайков, Съч. II, 131. // Стоя начело и ръководя, командвам някаква група от хора (чета, дружина, войска, делегация и др.); предвождам. Кой не знай Чавдар войвода, / кой не е слушал за него? / .. / Водил бе Чавдар дружина / тъкмо до двайсет години. Хр. Ботев, Съч., 1929, 32. — Е, как ще му дадем бой, войводо, изплашили се момчетата, ние сме само неколцина, а той води десет хиляди войска? Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 319. А вечерта при Балашева в училището дойдоха троица старци. Водеше ги чичо Бинбел — селският първенец. А. Страшимиров, К, 60. Като му доде реда да спомене за българската депутация в Русия, която водеше блаженият Антим,.., негово блаженство престарелият български йерарх заплака. МС, 1883, кн. 4, 11. Пред спомена, как войнство Ти води, / човечеството шемет ще обзима. К. Христов, ПП I, 40. — Усещам божа̀ сила в мене си, света да водя, големи работи да върша. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 22.

9. Насочвам, ръководя извършването на някаква дейност, хода на нейното протичане. Обикновено казачокът се изпълнява от двама — мъж и жена. Жената води, а мъжът повтаря нейните движения. Когато трябва да се сменят фигурите, жената дава сигнал, като пляска с ръце. Пеене VI кл, 88. Диригентката Росица Баталова добре води представленията. ВН, 1961, бр. 3005, 4. Найдьо не беше водил събрание, но знаеше, че така трябва да започне, всичко беше обмислил и измерил отнапред и поради това беше уверен и спокоен. Г. Караславов, СИ, 158. Този артист води телевизионното предаване за децата. // Разг. Организирам и извършвам някаква работа, дейност. Герган бе избран за председател, бай Васил Караиванов за секретар, Стефан Белкин се зае да води касиерската работа. К. Калчев, ЖП, 102. Зълва ѝ, пъргава и отворена жена, водеше цялото стопанство. Г. Караславов, ОХ II, 57. // Разг. Възглавявам, ръководя (някаква административна, производствена или стопанска единица). Един ден влязох в печатницата да коригирам отдела "Културен преглед", който водех. СбЦГМГ, 398. Водя финансовия сектор при Министерството. // Извършвам преподавателска работа, ръководя обучението по дадена дисциплина или в отделна учебна единица. Дадоха ми да водя четвърто отделение. Влязохме в клас с директорката. Тя ме представи на учениците. Кр. Угаров, Р, 22. — А докато поразминат горещините и понамали полската работа, да постегнем училището. Ще водя аз два класа: първи и втори. Д. Талев, ПК, 73. — От няколко месеца е инструктор при нас, ама не ми лови окото. Работи без сърце,.. И младежите се оплакват, не води занятията както трябва. В. Райков, ПВ, 61. Водя упражненията по химия в Университета. Водя пеене. Водя часове по физика в десети клас.

10. Непрех. и прех. Имам преднина, начело съм в някакво състезание, състезателна игра. В последните минути българският отбор водеше с разлика осемнадесет точки. П. Вежинов, ДМ, 71. Тинчо все се надяваше,

че поне ще изравнят резултата и тогава да направят почивка. Не му се искаше другомахленци да водят с един гол още от първото полувреме. П. Проданов, С, 70. Сред клубните отбори води Варшава. △ Нашият отбор водеше резултата, доминираше психически.

11. Непрех. За улица, път, пътека, следи и др. — имам определена посока, простирам се в някакво направление и служа за преминаване, отиване до определено място. Огнянов забележи, че той се спря тъкмо там, отдето почваше пътеката, която води за планината. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 206. Из улицата, която водеше към къщата на Вълчана, вървяха двама души. Й. Йовков, Ж 1945, 173. Другият път .. водеше в противоположна посока. К. Калчев, ЖП, 246. Една извита дървена стълба, украсена с големи керамични вази и субтропични растения, водеше към втория етаж. Д. Димов, Т, 140. Топлото мляко пулсираше из стъклените тръбички, прииждаше в една обща централна тръба, която водеше направо в цистерната. П. Вежинов, ДМ, 81. Следите на вълка водеха право към селото. // За врата, вход и под. — служа за преминаване, насочвам към някакво помещение, място. Други две врати .. водят в стаята на Чушкарова и в стаята на Драгалевски. Ив. Вазов, Д, 5. Подир малко отгоре падна стълба от въже, закачена за мраморния стълб на един прозорец. А този прозорец водеше в горницата на Теофано. Н. Райнов, ВДБ, 148-149. Порталът води в тесен вестибюл. М. Бичев, АНВ, 398.

12. Прен. Прех. Разг. Обикн. с предл. за или като и с др. същ. Имам някого или нещо записано, отбелязано в някакъв смисъл, причислявам някого или нещо към определена категория, група, смятам го за някакъв. Той пък си е жив и здрав и се върна от пленничество из Гърция още преди да поръчат паметника, ама понеже го водели за умрял в общинските тефтери и му правили домашните помен, — писали и него при умрелите. Чудомир, Избр. пр, 131. — Мъжа ѝ го водим нелегален! — смигна Пешо, като се извърна назад. Ст. Даскалов, СЛ, 12. — И аз не знам вече какъв съм. Водят ме като криминален, аз се чувствувам политически и искам да ми признаят званието... Ем. Манов, ПЯ, 84. Геолог съм в Родопите. Водят ме за цял началник на участък, а в същност върша работа на фелдфебел. Д. Цончев, ЧС, 11. // Имам някого или нещо записано, регистрирано като нечия собственост, на нечие име. — По нашия списък ние ви водим пет овце, Стойчовице, а вие че имате три, това си е ваша работа. К. Калчев, ЖП, 467.

13. Разг. Имам някого за съпруг или за съпруга. Хаджи Петко водеше лелината дъщеря, Рипсимия. Ив. Вазов, Съч. VIII, 29. — Ходжов, докторът е наш човек — обади се един от възрастните хора,.. — Наше мохамеданче води. Б. Несторов, АР, 152. — Аз, учителке, водя трети мъж, такъв ми бил пустият късмет. Д. Талев, ПК, 495. Не питай кой съм, а коя водя. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 309.

14. В съчет. със съществителни, които назовават някаква дейност, означава осъществяване, извършване на дейността, изразена със съществителното: Водя борба — боря се. Говорих им, че трябва да водят борба за повишение на надниците. Ал. Спасов, С, 30. Водя война — воювам. Водя сражение — сражавам се. Няколко месеца по-късно полкът се връщаше от Албания и отново мина покрай тия места, дето беше водил сраженията си. Й. Йовков, Разк. I, 225-226. Водя бой — бия се. Изстрелите на десния фланг не преставаха. Хората на Цеко вече водеха бой. Ст. Дичев, ЗС I, 171. Водя разговор — разговарям. Човек, който е лишен от дарбата да води занимателен и умен разговор, е за оплакване. Ив. Вазов, Съч. IV, 135. Водя беседа — беседвам, разговарям. След всеки обед, и особено вечер, обичахме да пием чай, да пушим и да водим шумни беседи, които понякога биваха много разгорещени. Г. Райчев, Избр. съч. II, 6. Водя преговори — преговарям. Водя спор — споря. За тази гора, която някога владял един турски бей, водеха спор двете села от нам кои години. А. Каралийчев, СР, 38. Водя някакъв живот (съществувание) — живея по определен, по някакъв начин. От трапезарията се чуваше говорът на хазаите. Те водеха много еднообразен живот. Д. Димов, Т, 95. Останалите им сънародници водеха скромно, почти бедно съществувание. Д. Спространов, С, 46. Водя живот на отшелник. Водя нечия защита (юрид.) — защитавам някого при съдебен процес. Водя кореспонденция (преписка) — кореспондирам. Йовков не обичаше да занимава обществото със себе си, той не поддържаше широки връзки, нито пък водеше голяма кореспонденция с когото и да било. С. Казанджиев, Сб??СЕП, 468. Величков скоро замина за Париж да следва правните науки.. Ние водехме редовна преписка. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 94. Водя някаква политика — осъществявам някаква политика. Нашата страна води политика на разоръжаване и мир. △ Някои страни водят двулична политика. △ Политиката, която води вашата страна, е много опасна. Водя дело (юрид.) — възбуждам съдебен процес, участвам в съдебен процес като ищец или като защитник. — Усещах как ме дебнеше подло... вероломно... и нанесе удара изведнъж! .. Нямам ли право да се браня, да водя дело, да искам обезщетение? Д. Димов, Т, 124. Еднакво неправдоподобно .. бе нарисувал Яворов и главния си герой, Христофоров,.., който "не ламти за богатство"; води ка‑

то адвокат безплатно делата на бедните; не приема да защищава процеси, които според него са явно загубени. М. Кремен, РЯ, 548. Старият Христакиев .. водеше делата на фирмата "Хаджи Драган Христов и син". Ем. Станев, ИК I и II, 262. Водя сметка (разг.) — пресмятам, изчислявам. Никой не беше водил сметка, но така на око, комай половината Юсуфови войскари вече се бяха оттекли назад пак през крепостта и Видинско. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 212. // В съчет. със същ. дневник, протокол, бележки, записки и под. Извършвам необходимата писмена работа за създаване на предмета, назован от съществителното. Водех си дневник, в който записвах всички по-важни случки в лагера. М. Марчевски, ОТ, 521. Той извади от джеба на зелената си работна дреха лист омачкана хартия и с едно съвсем малко моливче започна да си води бележки. Ив. Мартинов, М, 22. Този дирекционен съвет мина .. бурно. Секретарката на директора едва успяваше да води протокола. Д. Кисьов, Щ, 479. На слушателите му биха могли да завидят немалко професори... Те слушат внимателно, водят си записки, макар че в ръце държат мънички оръфани бележничета. Ж. Колев и др., ЧБП, 64. — От утре ти ще водиш книгите и ти ще бъркаш в касата — започна Манол с тържествено обвинителен тон, какъвто Костадин не беше чувал от него. Ем. Станев, ИК III, 95. По-грамотен и по-отворен, Вълчан водеше сметките, пазеше всички книжа. Й. Йовков, Ж 1945, 49-50. водя се страд. Даначето да го гледате добре и да го научите да се води и да не бяга, защото лятос ще му купим еш и ще ги научим да орат. К. Калчев, ПИЖ, 183. Там [в Цариград],.., Симеон бе научил как се води държава и крепи престол. Н. Райнов, ВДБ, 70-71. — Днес там се води жестока и несправедлива война. Св. Минков, ПК, 10. Делегацията се води от министъра на просветата. △ Стадото се водеше от един изключително силен и красив елен. △ Упражненията трябва да се водят от специално подготвени хора. △ Разговорът се водеше на четири очи. △ Счетоводните книги трябва да се водят от опитен човек. △ В момента се води следствие. △ В нашия списък той се водеше като журналист. △ Необходимо е да се води списък на присъствуващите. △ Ръководителят нареди да се води протокол. △ Да се води такова голямо домакинство е трудно.

ВО̀ДЯ СЕ несв., непрех. 1. Разг. Вървя, движа се, като се ориентирам по посоката, разположението на нещо. Водата се изкачи бързо чак до гърдите ни. Лампите угаснаха.. Дойде ми веднага на ум, че ако се водя по тръбите за сгъстен въздух, най-лесно ще се измъкна навън. С, 1954, кн. 3, 90. Като се водиш по телеграфните стълбове, ще излезеш на главното шосе.

2. С предл. от или по. Действам, постъпвам съобразно с нещо, в съответствие с нещо или като се подчинявам на указанията, волята на някого. Всичко, що е писал Раковски, писал го е с искрено убеждение. Той не се е водил от никакви разчети и задни мисли. К. Величков, ПССъч. VIII, 14. — На г. Братанова може би е чудно, но аз се водя от един принцип в живота — всеки човек, който и да е, какъвто и да е, трябва да работи. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 398. Преди всичко, аз нито съм убил, нито съм крал,.. — с една дума, през целия си живот съм се водил точно по десетте заповеди божии. Д. Калфов, КР, 66. Основателно се страхуваше, че ако тоя вироглавец стане кмет, едва ли ще слуша неговите думи и едва ли ще се води по неговата воля. Т. Влайков, Съч. III, 95. — Наплашените и прости сиромаси от нас чакат, крак да поведем. Не бива така, брате: по тебе се води цяла горна махала. — Води се тя... — Водила се е и пак ще се води, викна Странджев. А. Страшимиров, А, 591.

3. Само мн. Разг. Вървим заедно с някого, обикн. за да отидем или да дойдем някъде. — Към гората ли отиваш? — Към гората. — Да се водим тогава. Аз отивам на кино. М. Марчевски, П, 137. Сладунка Белилова идваше с другарката си .. по-късно, когато хорото се бе събрало вече. И през цялото време .. все двете заедно се водеха. Ил. Волен, МДС, 9. — Още малко, докторе .. Заедно ще се водим. Да пием още по една. Б. Несторов, АР, 104.

4. Разг. Съпруг или съпруга съм на някого. — Знаеш ли на какво има право [снахата]? На една трета от къщата, от дюкяни и от капитала.. — Как тъй, тя не се е водила с Коста и година? Ем. Станев, ИК III и IV, 516. Те се водиха петнадесет години, без да имат челяд. М. Георгиев, Избр. разк, 159. Седяха един срещу друг и двамата изпълнени с вледеняващата мисъл, че любовта им си е отишла завинаги. А само седем години се бяха водили. В. Геновска, СГ, 505.

5. Остар. С предл. с. Общувам, дружа с някого. Той се водеше с доктора Соколова, познат от време като размирен дух. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 121. Не обичаше той и Паня, че не му правеше икрам като на чичо и като на богат човек... Паньо се водеше с разни нехранимайковци, а често пущаше по някоя тежка приказка и за чича си. Г. Караславов, С, 90. // Имам интимни, любовни отношения с някого. — Е, Фанке, кога ще поздравим и тебе? Само се водите с Чунчев, а нито годеж, нито сватба. Й. Йовков, М, 139. — И това ми казаха: че там се водила с някой чапкънин. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 13.

6. Остар. Имам някакво поведение, начин на държане; държа се. Както се водиш, така ще те имат. Погов., Ст. Младенов, БТР I, 331. В училището да се водиш всякога

пристойно, и с другари, и с учители. Ст. Младенов, БТР I, 331.

◊ Водя за носа някого. Разг. Пренебр. Подчинявам някого на волята си, карам някого да изпълнява всичките ми желания. Дешка наистина я беше яд за това, дето девер ѝ беше мекушав и тя [жена му] го водеше за носа. Че му била донесла имот, та сега и той, и баща му, и майка му — всичките на мост ѝ се бяха сторили. Не смеят дума да ѝ повърнат... Ст. Даскалов, БМ, 21. Младен вече не ме слуша. Хората го водят за носа, и той е станал... К. Петканов, БД, 175. — Чужди капитали, това ще рече чужди хора да ни водят за носа. В. Геновска, СГ, 246. Водя началото си. Започвам съществуването си; възниквам, произтичам, произхождам. Между момчетата от двете махали съществуваше вечна вражда. Откъде водеше тя началото си, никой не знаеше. П. Проданов, С, 69. Водя по нанадолнището някого. Разг. Принуждавам някого или ставам причина някой да започне да води неморален, безнравствен живот, да пропадне морално. Почувствах, че ми се разсърди, задето го обвиних, че ме води по нанадолнището на порока. К. Калчев, ДГН, 138. Водя потеклото (рода) си. Произхождам (по род, народност, съсловие и под.). Той водеше потеклото си от Лефтеровци — една стара котленска фамилия. А. Гуляшки, ЗР, 18. Тоя род си води потеклото от един прост стопанин. Й. Груев, СП (превод), 35. Водя се по акъла (ума) на някого. Разг. Неодобр. Постъпвам, действам напълно под нечие влияние; изцяло се влияя в постъпките си от някого. И бегълците свърнаха на юг, без повече приказки. Момчето крачеше до тях и си мислеше: "Защо винаги става така? Защо другите слушат Вели и се водят по акъла му?" В. Мутафчиева, ЛСВ I, 96. Водя сметка някому. Разг. Следя за поведението, постъпките на някого и му искам, търся отговорност. Водя хорото (кервана). Разг. Стоя начело, разпореждам, командвам. — Имах късмет да попадна в четата на Ламята. Сега ние водиме хорото.. Бием целия отред. Знамето държим ние и сме решили да не го даваме никому. А. Каралийчев, НЗ, 149. Бай Петър Дълбокият не беше от ония, които водят кервана, нито от другите, дето носят знамето. Той беше един обикновен човек. А. Каралийчев, СР, 13. Всички пътища водят за Рим. Книж. Употребява се, за да се подчертае, че съществуват много начини за постигане на една и съща цел, на един и същ резултат. — Целта ни е обща .. Но средствата ни са различни. — Всички пътища водят за Рим. Д. Спространов, С, 205. Кон водя, пеши ходя. Диал. Не се ползвам от това, което имам, обикн. от глупост. Ни (нито) се водя, ни (нито) се карам. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Много съм опърничав, своенравен. Но какво да правя, когато характерът ми е отвратителен и аз ни се карам, ни се водя, както казваше баба, докато беше жива. Ем. Манов, МПЛ, 226. Пернат го някога дяволите и — ни се води, ни се кара пустият му даскал!... Т. Влайков, Съч. III, 230.

ВО̀ДЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Диал. За крава или биволица — оплождам се, заплождам се. Особено много се усилиха надеждите на Панча, когато есента по Петковден юничето се водѝ и остана телно. Т. Влайков, Съч. II, 110. "Де гиди Ильо касапче, / къде си, Ильо, да додеш, / че имам крава ялова, / води са, олан не тели — / кравата да си заколиш!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 112.